BG_MKT_PHO_Sofia_St_Alexander_Nevsky

Жълтите павета в София – неразказната история

Повече от 100 години жълтите павета покриват като че ли със застлан златист килим старинния център на София – едновременно хилядолетен град и млада столица.
 

Как София става столица на България

София
София

Идеята София да стане столица е на проф. Марин Дринов. Неговата заслуга за избора на София като столичен град е безспорна. Убедителните му доводи при обсъждането на въпроса за столицата на България са възприети от княз Дондуков и от други руски управители.

 

Предимствата на София за столичен град са няколко:

  • Намира се в центъра на българските земи и заема важно стратегическо положение;
  • Лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия;
  • Близо до София се намира каменовъглената мина Перник, която веднага след Освобождението започва да доставя лесно и бързо въглища за индустрията, транспорта и отоплението;
  • Около столицата се простира обширен терен удобен за разширение на града.

 

Когато на заседанието на Учредителното събрание в Търново на 03.04.1879 г. (нов стил), Найден Геров изказва мисълта, че е „нужно да се определи столицата на Княжеството” – се предлага София. Друго предложение не се прави и то се приема единодушно.

От ориенталско към европейско – преобразяването на столицата

София
Национална художествена галерия

Решението е взето и пред града стои само предизвикателството от типично ориенталско селище да се превърне в град с облик с европейски измерения. Извършват се усилено регулационни и благоустройствени дейности и в резултат на този действителен кипеж, младата столица постига преобразяването си само за две-три десетилетия.

В края на 19-ти и началото на 20-ти век София е оформена в централните си части и е вече един град с европейски център.

Наред с оригиналните строежи столицата е електрифицирана, през 1901 г. тръгва първият трамвай, значително се е увеличава броят на телефонните абонати. По същото време се завръщат първите българи - архитекти, академично подготвени във Виена, Прага и в други градове на Австро-Унгария.

Жълтите павета – борбата за днешния символ на София

Павета
Павета

През първото десетилетие на 20. век, в стремежа за обновление на столичния град, се появяват и жълтите павета, оригинална паважна настилка, излъчваща и многообразна символика. Периодът, през който централните софийски улици се покриват с жълти павета, съвпада с появата на емблематични за София сгради като Народния театър (1906 г.), Военния клуб (1907 г.), Халите (1911 г.), Централната баня (1913 г.), храмът "Александър Невски" (1904-1912 г.).

Въпреки широко разпространената версия, че паветата са подарък за сватбата на Фердинанд Сакс-Кобургготски с Мария Луиза, на практика керамичният паваж е дело на кмета на София - Мартин Тодоров. За този факт свидетелстват и документите, запазени в архивите.

За първи път за паважна настилка на софийските улици и площади се прави обсъждане на заседание на общинския съвет на 27 февруари 1906 г. Пространно слово произнася кметът Мартин Тодоров, който очертава необходимостта от настилка на улиците и площадите в три варианта – каменна, керамична и асфалтова. Кметът е противник на асфалта и горещ поддръжник на каменната и на керамичната. След обсъждането последват назначения на две комисии от специалисти, които да проучат подробно въпроса и да се произнесат за или против керамичната настилка.

И двете комисии доказват предимствата на жълтите павета, но те са много скъпи и поради тази причина общината се насочва към каменните блокчета от сиенит, добиван в каменните кариери на Витоша, собственост на общината. Но кметът не се отказва и от керамичния паваж.

Полагането на керамичната паважна настилка е подложено на обсъждане. Взима се решение да се разработят поемни условия за отдаване чрез търг на предприемач с конкретна задача – “направата на улиците и площадите в центъра на Стара София с керамична настилка /паваж/”. Провежда се търгът “с ограничен брой предприемачи”, както е обявено в Поемните условия. Печели “Българското индустриално керамическо дружество Изида”. Съгласно поемните условия, предприемачът има задължението да бъде вносител, изпълнител и да представлява производителя.

От тук започва една неофициална тайна по вноса на жълтите павета, които в техническата документация, както и в контракти и преписки на Общината, се записват като керамични павета или настилка.

Това определено показва начина на производство. Тъй като в България не е усвоена направата на керамичните павета, ангажирано е специализирано предприятие в Австро-Унгария. Така повече от 100 години се знае само за вноса на настилката, но не и за родното ѝ място и това обстоятелство е формирало различни версии.

Разкритие на „тайната“

Вечер
София

Едва през 1960 г. в сп. “София” инж. Ст. Симеонов разкрива “тайната”, която е впечатлила твърде много и него. За тази информация допринася унгарският професор Вашарахой Болдижар. Жълтите керамични павета се произвеждат от варовика “мергел”, известен в Унгария под името “марга”, който се намира в мина край Будапеща. Изкопаният мергел се стрива на прах, формува се и се изпича в специални пещи при температура 1300 градуса. Правени са опити в Унгария да се използват суровини от други места, но без резултат.

След продължително търсене в архивните материали е открита преписка между “Изида” и Унгарското дружество Koszenbanya Teglagyar Tarsulat Pesten, което в превод означава “Пещерско дружество, каменовъглена мина и тухларница”. То е основано през 1869 г. от Хайнрих Драше и е първото дружество от разширението на австрийската компания "Винербергер", специализирана в производството на керамични изделия за строителството.

„Така най-после жълтите керамични павета имат не само Родина, но и месторождение и всякакви други версии са не само неверни, но и смешни.“ (1)

Съгласно поемните условия, транспортирането на керамичните павета е за сметка на “Изида”, а митническите такси са за сметка на Унгарското дружество. Архивните документи разказват редица подробности от технологията на полагането на паветата – размера на блокчетата /0,08 м., 0,21 м., 0,10 м./, състава на бетоновия подложен слой, неговата дебелина – 10 см., подреждането в диагонал по оста на улицата, а в края се употребяват петоъгълни блокчета.

Строг контрол за първокласно качество на настилката

По време на полагането на жълтата настилка Общината осъществява постоянен контрол под различна форма. След изтичане на половината от работата, съгласно определения срок, кметът назначава комисия от специалисти от Пътно-паважното отделение и от Министерството на обществените сгради “за привременно приемане на извършеното досега от предприемача.”

Тази комисия проверява всяка улица, всеки квадратен метър и оценява положително извършената дотук работа.

През двете години, 1907 и 1908, са постлани общо с керамичен паваж близо 60 хил. кв. м. Положени са блокчета по улиците и площадите, както е записано в контракта, а преди това в поемните условия:

 

бул. “Цар Освободител” заедно с площада пред Народното събрание, ул. “6 септември”, между ул. “Аксаков” и “Цар Освободител”, ул. ” Раковска,” между ул. “Аксаков” и ул. “Оборище”, ул. “Бенковски”, между ул. “Аксаков” и ул. “Московска”, пл. “Св. София”, ул. “Московска” от ул. “Бенковска” до пл. “Александър І”, пл. “Александър І”, ул. “Търговска”, от пл. “Александър І” до ул. “Мария Луиза”, включва се и пл. “Бански”, бул. “Дондуков”, между пл. “Св. Крал” и ул “Сердика”, ул. “15 ноември”, между ул.”Търговска” и ул. “Знеполска”, ул. “Знеполска”, между ул. “15 ноември” и пл. “Александър І”, площада пред Народния музей, ул. “Леге”, между бул. “Дондуков” и ул. “Алабинска”, ул. “Княгиня Клементина”, между ул. “Леге” и ул. “Княз Алекдсандър І”, ул. “Княз Александър І”, между ул. “Гурко” и пл. “Александър І”, ул. “Алабинска”, между ул “Леге” и ул. “Княз Александър І”, ул. “Гурко”, между ул. “Александър І” и ул. “Левски”, ул. “Левски”, между ул. “Гурко” и бул. “Цар Освободител”, ул. “Славянска”, между ул. “Левски” и ул. “Бенковски”, ул. “Бенковски”, между ул. “Славянска” и ул. “Вълкович”, ул. “Вълкович”, между ул. “Бенковски” и ул. ”Левски”.

 

Изпълнението е качествено и извършено в срок.

Политиката, изградила модерна София

Времето е един от най-обективните и точни съдници на сътвореното от човешката ръка. След четвърт век, през 1934 г., инж. Иван Иванов в обстоен доклад разглежда историята на благоустройствената дейност в София от Освобождението до средата на 30-те години и оценява поставянето на керамичния паваж високо. Тази дейност, както и всичко извършено до 1912 г. и последвалият гигантски строеж на Рилския водопровод в края на 20-те и началото на 30-те години на 20. век нареждат София между първите градове в Европа.

Жълтите павета не са дарение, а израз на общинска политика, подкрепена от държавата в периода на изграждането на нова България.

 

 

(1) Елинка Бояджиева, Жълтите павета – керамика, естетика, символика, сп. Наука 5/2011

Construction worker with tablet computer, Fast Forward Commercial Excellence

Имате въпроси за нас и продуктите ни?

Свържете се с нас и ще Ви помогнем!

Имате ли нужда от още помощ?

Искате персонална оферта?

Свържете се с нашите търговски представители!

Търсене на дистрибутор

Намерете най-близкия до вас дистрибутор

Абониране за бюлетин

Не пропускайте последните новини от нас

Още в блога ни