Boyana Church

Боянската църква

Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква, намираща се днес в подножието на Витоша в софийския квартал "Бояна". Тя е един от културните символи на България и през 1979 г. е включена като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Първата част на църквата – изцяло от тухли

Храмът се отнася се към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен за семеен параклис. В строителството на храма се разграничават три строителни периода. Най-старата част на църквата е построена в края на X. – началото на XI в. в рамките на крепостта Бояна, която е била една от 35 крепости, охраняващи подстъпите към Софийското поле и Сердика (днешна София). Източната или Първа църква е построена изцяло от тухли и е проектирана и използвана като параклис. Тя представлява едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Фасадната пластика на многостъпалните засводени ниши и арките при отворите е допълнена с т.н. „вълчи зъби“ от поставени неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете; тези похвати са прилагани в по-старите български храмове в Търново, Охрид и Костур.

Зидария от бял камък и червени тухли на новата сграда

През 13-ти век феодалният владетел на западния регион на Втората българска държава, севастократор Калоян, и съпругата му Десислава, които са тясно свързани с кралското семейство, поръчват разширяването на църквата. Строителите добавят нова двуетажна сграда до западната стена на първата църква. Именно тя определя храма към типа двуетажни църкви-гробници.

Долният етаж (криптата), е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши „аркосолии“ — на северната и на южната стена, съответно предназначени най-вероятно за семейна гробница, а горният (парклиса) – повтаря архитектурния тип на първоначалната църква. Достъпът до него се е осъществявал посредством врата на южната фасада, а под нея е имало няколко стъпала, които не са достигали до терена. За допълнителна връзка вероятно е служела подвижна стълба, а премахването ѝ е превръщало семейния параклис в отбранително съоръжение. Характерна е фасадната украса, където освен пластиката на слепите засводени ниши и арките при отворите е приложен т.н. „живописен стил“ — смесена зидария от бял камък и червени тухли, съчетана с керамопластична декорация от вградени цветни глазирани „чашки“, характерна за Търновските, Несебърските и Охридските български храмове.

Третата част на църквата е построена през Възраждането със средства на местните хора и служи като преддверие.

Спасяването на храма

След Освобождението жителите на Бояна искат да построят по-голяма нова черква като съборят старата средновековна. Тя обаче е спасена от българската царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, която предоставя на селяните друг терен. Фердинанд устроява прелестния малък парк около църквата и засажда уникалните за България северно-американски секвои и други редки видове. След кончината ѝ през септември 1917 г., царица Йоана е погребана до южната страна на църквата. Пред църквата боянци издигат паметник на техни съселяни, паднали във войните за обединение на България.

Стенописите – художествена и документална стойност

Значението на Боянската църква като паметник на културата се дължи преди всичко на изключителните стенописи. Със своя жизнен, хуманистичен реализъм те са ренесансово явление, и то в кулминационната му за цялото европейско изкуство фаза. Заемат едно от първите места в средновековната живопис на Европа през ХІІІ в.

От стенописите на първата църква е запазено малко, а при изграждането на втората, двете свързани постройки са били изцяло изписани. Името на художника не е известно – наричан е просто Боянският майстор. Образите са реалистични и жизнени. Във втората църква са изписани образите на Христос, на традиционните библейски и евангелски сцени, фигури на светци. Има портрети на севастократорската и царската двойки и те са представени в цял ръст.

 

Портретите на Калоян и жена му Десислава са най-старите рисувани от натура портрети в българската живопис. Те са облечени в тържествени облекла, лицето на Калоян е изтънчено и благородно, а Десислава се смята за най-красивият женски образ от епохата. Калоян поднася модел на църквата към изписания до него Свети Никола, комуто тя е посветена.

Параклисът на втория етаж е посветен на Свети Панталеймон. Цар Константин I Асен и царица Ирина са с корони и златовезани дрехи. Царят държи в ръцете си златен скиптър.

Боянските стенописи от 1259 г. са с високи художествени качества и неоспорим принос в европейската художествена култура. Те имат не само художествена, но и историческа и документална стойност.

  • "Винербергер" подкрепи финансово възстановяването на Боянската църква при последната ѝ реставрация през 2008 г.
Construction worker with tablet computer, Fast Forward Commercial Excellence

Имате въпроси за нас и продуктите ни?

Свържете се с нас и ще Ви помогнем!

Имате ли нужда от още помощ?

Искате персонална оферта?

Свържете се с нашите търговски представители!

Търсене на дистрибутор

Намерете най-близкия до вас дистрибутор

Абониране за бюлетин

Не пропускайте последните новини от нас

Още в блога ни