Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква, намираща се днес в подножието на Витоша в софийския квартал "Бояна". Тя е един от културните символи на България и през 1979 г. е включена като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Храмът се отнася се към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен за семеен параклис. В строителството на храма се разграничават три строителни периода. Най-старата част на църквата е построена в края на X. – началото на XI в. в рамките на крепостта Бояна, която е била една от 35 крепости, охраняващи подстъпите към Софийското поле и Сердика (днешна София). Източната или Първа църква е построена изцяло от тухли и е проектирана и използвана като параклис. Тя представлява едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Фасадната пластика на многостъпалните засводени ниши и арките при отворите е допълнена с т.н. „вълчи зъби“ от поставени неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете; тези похвати са прилагани в по-старите български храмове в Търново, Охрид и Костур.
През 13-ти век феодалният владетел на западния регион на Втората българска държава, севастократор Калоян, и съпругата му Десислава, които са тясно свързани с кралското семейство, поръчват разширяването на църквата. Строителите добавят нова двуетажна сграда до западната стена на първата църква. Именно тя определя храма към типа двуетажни църкви-гробници.
Долният етаж (криптата), е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши „аркосолии“ — на северната и на южната стена, съответно предназначени най-вероятно за семейна гробница, а горният (парклиса) – повтаря архитектурния тип на първоначалната църква. Достъпът до него се е осъществявал посредством врата на южната фасада, а под нея е имало няколко стъпала, които не са достигали до терена. За допълнителна връзка вероятно е служела подвижна стълба, а премахването ѝ е превръщало семейния параклис в отбранително съоръжение. Характерна е фасадната украса, където освен пластиката на слепите засводени ниши и арките при отворите е приложен т.н. „живописен стил“ — смесена зидария от бял камък и червени тухли, съчетана с керамопластична декорация от вградени цветни глазирани „чашки“, характерна за Търновските, Несебърските и Охридските български храмове.
Третата част на църквата е построена през Възраждането със средства на местните хора и служи като преддверие.
След Освобождението жителите на Бояна искат да построят по-голяма нова черква като съборят старата средновековна. Тя обаче е спасена от българската царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, която предоставя на селяните друг терен. Фердинанд устроява прелестния малък парк около църквата и засажда уникалните за България северно-американски секвои и други редки видове. След кончината ѝ през септември 1917 г., царица Йоана е погребана до южната страна на църквата. Пред църквата боянци издигат паметник на техни съселяни, паднали във войните за обединение на България.
Значението на Боянската църква като паметник на културата се дължи преди всичко на изключителните стенописи. Със своя жизнен, хуманистичен реализъм те са ренесансово явление, и то в кулминационната му за цялото европейско изкуство фаза. Заемат едно от първите места в средновековната живопис на Европа през ХІІІ в.
От стенописите на първата църква е запазено малко, а при изграждането на втората, двете свързани постройки са били изцяло изписани. Името на художника не е известно – наричан е просто Боянският майстор. Образите са реалистични и жизнени. Във втората църква са изписани образите на Христос, на традиционните библейски и евангелски сцени, фигури на светци. Има портрети на севастократорската и царската двойки и те са представени в цял ръст.
Портретите на Калоян и жена му Десислава са най-старите рисувани от натура портрети в българската живопис. Те са облечени в тържествени облекла, лицето на Калоян е изтънчено и благородно, а Десислава се смята за най-красивият женски образ от епохата. Калоян поднася модел на църквата към изписания до него Свети Никола, комуто тя е посветена.
Параклисът на втория етаж е посветен на Свети Панталеймон. Цар Константин I Асен и царица Ирина са с корони и златовезани дрехи. Царят държи в ръцете си златен скиптър.
Боянските стенописи от 1259 г. са с високи художествени качества и неоспорим принос в европейската художествена култура. Те имат не само художествена, но и историческа и документална стойност.
Свържете се с нашите търговски представители!
Намерете най-близкия до вас дистрибутор
Не пропускайте последните новини от нас
