Самара

Древната столица Самара

Разположен на двата бряга на река Тигър, град Самара е столица на Абасидския халифат от 836 г. до 892 г.

Поглед назад в историята

Абасидският халифат е историческа държава в Близкия Изток, съществувала от средата на VIII до средата на XIII век. Тя е оглавявана от династията на Абасидите, установила третия ислямски халифат след Праведния халифат и халифата на Умаядите. Абасидите произхождат от Абас ибн Абд ал-Муталиб, чичо на ислямския пророк Мохамед, и утвърждават властта си след 750 година, отвоювайки от Умаядите целия Ислямски свят с изключение на Ал-Андалус. Те управляват от своята столица Багдад, превърнала се в един от основните центрове на тогавашния свят.

 

Джамия
Джамия

Необходимостта от новата столица

Осмият абасидски халиф, ал-Муатасим, въвежда нова дивизия в абасидската армия. Той е първият, който се обгражда с тюркска войска. Първоначално тюрките били негови роби водени в двореца, за да са в противовес на хурасанците, на които абасидите дължат качването си на трона. Скоро обаче тази нова имперска охрана се превръща в голяма заплаха и започва да тероризира столицата Багдад. Така халифът е принуден да построи нова столица, Самара, в която през 836 г. прехвърля седалището на своето управление. Причината за преместването едва ли се свежда само до конфликта между тюрките и багдадското население, тя по-скоро се крие в желанието на халифа да избегне възможната опозиция на старата администрация срещу въвеждането на тюрките в армията и регистрацията им в дивана. Самара остава столица в продължение на 56 години.

Спомен за разцвета на халифата

Археологическият обект град Самара (Samarra Archaeological City) е един от най-големите в света. Дължината му от север на юг е близо 42 км, а широчината му варира между 8 и 4 км. Градът свидетелства за архитектурните и естетични иновации, които се зараждат там и се разпростират по другите региони на ислямския свят и отвъд. Самара има най-добре запазения план на голям древен град, тъй като е изоставена сравнително рано, като постоянното променяне на градоустройствения план на по-дълго просъществували градове е било избегнато. След погубването на паметниците от Багдад, Самара представлява единствената материална следа за халифата в разцвета му. Града представя бележит архитектурен етап от Абасидския период, що се отнася до джамиите, планирането на улиците и водните съоръжения, архитектурната украса и производството на керамика. Тук се развива нов вид керамика, така наречената глазирана керамика, имитираща съдове, изработени от скъпоценни метали като злато и сребро.

Преобладаващите строителни материали използвани за изграждането на града са кирпичените тухли и трамбованата глина, както и изпечени тухли, които са запазени за по важните сгради в столицата като джамиите и дворците.

Спираловидната джамия

Джамия
Спираловидна джамия

Великата джамия на Самара или известна още като Малуия, заради спираловидната форма на минарето си е един от най-известните и значими паметници запазени от древна Самара. Тя е построена в периода 848 – 851 г. и е била най-голямата джамия в света за времето си, с капацитет за 80 000 вярващи. Строежът ѝ се приема като дело на деветия абасидски халиф Ал-Мутауаккил, въпреки че вероятно е започната при предшественика му. Джамията е имала огромен ограден двор с размети 155 на 238 метра, заобиколен с 17 колонади, като на южната страна има девет, с които се оформя молитвена зала, ориентирана по посока на Мека. Стените са били облицовани с мозайка от тъмно синьо стъкло и мрамор.

Вътрешните сгради са направени от кирпичени тухли и гредоред и постепенно биват разрушени, като днес до нас достигат външните стени, които са изградени от изпечени тухли и подсилени в четирите ъгъла с кръгли и на всеки 15 метра с полукръгли кули. Между кулите в горния край на стената има фриз от квадратни ниши със заоблени рамки. В джамията се влизало през шестнадесет порти, преминавало се през колонадите и се достигала главната молитвена зала. Колоните са разпределени в гъста мрежа и поддържали покрив от тиково дърво. Джамията е частично разрушена през 1278 след нахлуването монголския хан Хулагу в Ирак.

Уникалното минаре

Минарето на джамията също е изградено от изпечени тухли и е разположено извън защитната стена на северната ѝ страна. Уникална е неговата форма, която представлява огромен конус със спираловидна рампа висок 52 метра и широк в основата си 33 метра. По рампата може да се стигне до върха на кулата, където е разположена цилиндрична стая с радиус 6 метра. Външната ѝ страна е декорирана с осем арки. От върха на Малуия правоверните са били призовавани за молитва, а изгледа, който се открива от върха е бил толкова невероятен, че според преданията самият халиф Ал-Мутауаккил често се изкачвал до върха с магарето си за да се наслаждава на гледката.

Разруха след намеса на човека

След започването на войната в Ирак през 2003 г. кулата е използвана от американските военно служещи като наблюдателен пост. През 2005 г. при бомбардировки Малуия бива частично разрушена, като част от върха ѝ е отнесен. Това, което може да устои на превратностите на времето и климатичните условия, често не може да устои на човешката глупост.

Construction worker with tablet computer, Fast Forward Commercial Excellence

Имате въпроси за нас и продуктите ни?

Свържете се с нас и ще Ви помогнем!

Имате ли нужда от още помощ?

Искате персонална оферта?

Свържете се с нашите търговски представители!

Търсене на дистрибутор

Намерете най-близкия до вас дистрибутор

Абониране за бюлетин

Не пропускайте последните новини от нас

Още информация за керамични блокове Porotherm

Още в блога ни