Ancient town Jericho

Древният град Йерихон

Тел ес-Султан (Tell es-Sultan), древният град Йерихон, е най-ниско разположеният (258 м. под морското равнище) и най-стария град на Земята.

Градът възниква около непресъхващия поток Ain es-Sultan, в област, богата на плодородни алувиални почви, която привлича обединените ловни групи да преминат към уседнал начин на живот. Те сменят поминъка си и започват да отглеждат растения и животни. Археологическите разкопки, проведени на мястото в средата на миналия век, разкриват 23 слоя на древни цивилизации. Най-ранните останки се отнасят към Натуфийската култура (мезолитна археологическа култура) датирани от 10 – 8 хилядолетие пр. Хр. В началото на неолита селището се характеризира с малки кръгли жилища, погребване на мъртвите в пода на жилището, организиране на лов, култивация на зърнени храни, без употреба на керамика. Жилищата са с диаметър от 5 метра, изградени от кирпичени тухли, а покривът е изработен от клони, покрити с глина.

До 8 хилядолетие пр. Хр. поселището се разраства до 70 жилища, като се предполага, че максимумът на жителите е достигал две-три хиляди, а за минимум учените приемат около 300 човека. Удивителното е, че селището е било укрепено с масивна каменна стена приблизително висока около 3,5 м. с дебелина около 1,5 м. в основата. Стената е била подсилена с кръгла кула висока около 3,6 м., с вътрешна стълба от 22 каменни стъпала. Това е най-ранното градско укрепление познато на човечеството. Предполага се, че предназначението ѝ е било основно да предпазва поселището от наводнения, а кулата е имала по-скоро култов характер и е използвана за церемонии. Жилищата също се видоизменят, като от кръгли стават правоъгълни. Изградени са от кирпичени тухли оформени като пури, със солидни стени. Някои са били с каменни основи, с широки входове, а вероятно и с втори етаж, направен от дърво. Къщите са били застроени наблизо, но разкопките показват наличие на дворове при някои. Подовете им са покрити с чакъл, измазан с варова мазилка, оцветена в червено, розово или оранжево. Стените също са измазани и са с изрисувани червени цокли, някои дори са декорирани с геометрични форми.

През ранната бронзова епоха Йерихон е сред процъфтяващите градове в Палестина. Той просъществува повече от 1000 години преди в последните векове на второто хилядолетие пр. Хр. да бъде разрушен от номадски племена. В средата на бронзовата епоха градът е възстановен и отново е укрепен, но този път стената е изградена, не от камъни, а от кирпичени тухли. Този период предизвиква сериозна полемика относно развитието на града, поради близката обвързаност с библейската история за походът на евреите към обетованата земя, по времето на който според Библията стените на Йерихон рухват и евреите, предвождани от Исус Навин, приемника на Моисей, влизат в града.

Археологът Джон Гарстанг, който провежда разкопки на мястото през 30-те години на миналия век, обявява, че е открил паднали стени и доказателства за насилствено унищожаване на града от огън, датиращи от около 1400 г. пр. Хр., времето на библейската битка за Йерихон. Заключенията на Гарстанг предизвикват доста полемика сред колегите му относно методите и бързите заключения, които прави. При проведените разкопки през 50-те години на XX век, Катлийн Кениън отнася разрушаването на града към много по-ранен период (1550 г.), който не пасва с датировката на библейската история. Тава ѝ заключение е направено на база на датирането и изследването на керамиката, открита в същия пласт. Едно от големите открития на Кениън е зърнохранилището. Тя и екипът ѝ откриват множество бъчви с изгоряло зърно, което показва че градът е бил превзет внезапно и бързо и местните не са имали време да унищожат хранителните запаси. Това свидетелства още и че опожаряването на града е станало скоро след жътва, две свидетелства, които подкрепят библейската версия. През годините различни археолози подкрепят едната или другата теза и така и до днес няма единодушно мнение по въпроса.

След унищожаването му Йерихон е слабо населяван до Желязната епоха, когато през VII век пр. Хр отново е населен. Пластовете от разкопките показват, че този етап продължава до 586 г. пр. Хр., време което съвпада с изселването на евреите във Вавилон, след което древният град е изоставен. През 538 г. пр. Хр. персийският владетел Кир II Велики възстановява града на около близо 2 км. югоизточно от неговото историческо място на могилата Тел ес-Султан и заселва там отново преселените във Вавилон евреи.

Многобройни религиозни събития и вярвания са тясно обвързани с Йерихон. Освен завладяването му от евреите, например, потокът Ain es-Sultan, в Библията е наречен потокът на Елисей, и се смята, че водите му са превърнати от пророка в лековити. В евангелието на Лука се споменава, че Иисус от Назарет, няколко пъти е преминавал през града, като е излекувал един или двама слепи хора и е вдъхновил местния бирник Закхей да се разкае за нечестната си практика. Смята се, че и мястото, където Иисус Христос е постил след кръщенето си по време на изкушението, се намира в околностите на Йерихон.

 

Въпреки противоречията сред археолозите, приемането и отхвърлянето на доказателства за реално случили се събития разказани в библейските евангелия, учените са единодушни, че това е най-старото поселище на земята, просъществувало повече от 10 хилядолетия.

Construction worker with tablet computer, Fast Forward Commercial Excellence

Имате въпроси за нас и продуктите ни?

Свържете се с нас и ще Ви помогнем!

Имате ли нужда от още помощ?

Искате персонална оферта?

Свържете се с нашите търговски представители!

Търсене на дистрибутор

Намерете най-близкия до вас дистрибутор

Абониране за бюлетин

Не пропускайте последните новини от нас

Още на блога ни