Римският Колизей

Колизей (на латински: Colosseum) е най-величественият и най-внушителният от амфитеатрите в Древен Рим.

Построен в началото на новата ера

Строежът му е започнат от Веспасиан през 72 г. и е финансиран с плячката от проведения през 70 г. поход до Йерусалим. Открит е от Тит през 80 г., като окончателното му завършване става през 82 г. по времето на Домициан. Сградата е издигната в центъра на долината на мястото на изкуственото езеро на Нерон, като в близост са разположени и помощни сгради като физкултурни салони, складове и болница.

Наричан Амфитеатър на Флавиите или също Амфитеатър на Цезарите, Колизеят е построен от Флавиите в началото на първи век като подарък към римските граждани. Смъртта на Нерон през 68 г. слага край на Юлиево-Клавдиевата династия и династията на Флавиите идва на власт. Император Веспасиан е признат от Сената за император през 69 г. Взел властта със сила, той иска да направи политически жест на помирение с римските граждани. Затова им връща по-голямата част от земите, които Нерон е завзел в центъра на града, и започва строежа на Колизея на мястото, където се е намирало изкуственото езеро от резиденцията на Нерон.

С възможност да побере до 70 хиляди зрители, Колизеят е използван за гладиаторски борби, както и за други зрелища, като симулации на битки, лов на животни, екзекуции и драми с митологични сюжети. Предполага се, че около 500 000 души са загинали в тези игри.

Зрелища за народа

Входът за зрелищата е бил свободен, като по този начин организаторът на зрелищата е искал да покаже своята щедрост. Богатите са задължени по закон, а и според очакванията на народа, да организират игри, както и да печелят благосклонността на гражданите. Организацията на зрелищата, която включва и разходите по тях, е обществен въпрос и се регулира от множество закони. В Рим обикновено организаторът е бил императорът, въпреки че на практика тези, които финансирали представленията, били сенаторите. При представления, организирани при особени поводи, игрите можели да траят и по няколко дни. При откриването на Колизея при Тит, зрелищата се предлагали в продължение на 100 дни. По този повод арената била и наводнена и използвана за морски битки. Светоний пише, че при откриването на Колизея на арената били показани 5 000 диви животни.

В един ден от зрелищата се предлагали разнообразни спектакли. Обикновено денят започвал с парад за откриването на игрите, последвано от битки между диви животни заловени в различни краища на империята, лов на животни и показване на номера с дресирани животни. Внимателно подготвена сценография пресъздавала естествената среда на обитаване на животните.

Гладиаторските борби

В обедната почивка арената била използвана за извършване на екзекуции, сред които най-жестоката била „damnatio ad bestias“, при която осъденият бил разкъсван на парчета от диви животни.

Следобедът бил отреден за гладиаторските борби. Те произлизат от традициите при погребалните обреди, при които били организирани погребални игри. Гладиаторите имали няколко типа въоръжение, което отговаряло на някои от бойните техники, формирали се през ерата на Августите – „retiarius“, „secutor“, „oplomachus“, „thraex“, „mirmillo“. Боевете до смърт били рядкост, в повечето случаи тълпата се произнасяла за помилването на гладиатора.

Повечето гладиатори били роби или пленници от войните, но имало и свободни мъже, които избирали професията на гладиатори за постигане на слава и богатство. Обикновено гладиаторите принадлежали на „мениджър“, живеели и тренирали заедно и след провеждането на няколко битки можело да бъдат освободени и от роби да станат свободни граждани.

Сградата

Самата сграда на Колизея притежава своя особена красота и изразителност. Построен от блокове травертин (външни стени и носещи колони), тухли и блокове туфа, външно сградата е разделена на четири нива които се издигат до височина от 50 метра. Последният пласт е увенчан с мраморна колонада, фрагменти от която са запазени и до днес. Сградата е с елипсовидна форма, като дългата и ос е с дължина 188 м., а късата 156 м. В центъра на сградата е разположена арената, направена от дърво и покрита с пясък.

В амфитеатъра се е влизало през 80 арки, от които 76 са били предназначени за зрителите а останалите 4, разположени в краищата на осите на елипсата, са били предназначени за императора, сенаторите, жреците и за звездата на представлението. Най-величественият от тези входове водел до две ложи в близост до арената, едната от които била направена изцяло от мрамор и била предназначена за императора. Местата на зрителите били строго определени и разпределяни според социалната им класа.

Трибуни за всяка класа

Трибуните, които можели да поберат от 40 до 70 хил. зрители, били организирани в 5 хоризонтални сектора, разделени от коридори. Сенаторите заемали местата в близост до арената, там била и ложата на императора, следващите били заети от войниците и останалите съсловия в римското общество. Най-горния сектор бил предназначен за плебеите и бил направен от дърво. Около цялата горна част има вдлъбнатини за 240 дървени греди, които поддържат сенника - още едно сензационно за времето си откритие на амфитеатъра, предпазващ зрителите от слънцето. Местата за сядане имат наклон от 37 градуса, с височината от 48,5 m, като дори най-горните редове имат добър изглед към арената. Колизеят включва и множество „vomitoria“ – коридори, които извеждат навън и се намират зад местата за сядане. Конструкцията на „vomitoria“ е такава, че в случай на опасност, целият амфитеатър можел да бъде евакуиран за 5 минути, както и запълнен отново за около 15.

Под нивото на арената

Частите от сгради, които днес са видими в центъра на Колизея, са подземия, които са били разположени под нивото на арената. Те са обособени в 15 коридора, които са изградени от блокове туфа и тухли, паралелно на основната галерия, която е ориентирана по дългата ос на елипсата в посока изток – запад. В тях се е съхранявало оборудването за представленията, а оръжията са били разположени клетките на животните. Множество тайни врати и входове предоставяли лесен достъп до арената на животните и части от декорите, скрити в подземията. Голяма платформа, наречена „hegmata“, предоставяла достъп на слонове и други огромни животни до арената.

Символ на Рим

Последното зрелище организирано в амфитеатъра е поставено през 523 г. През вековете сградата служи за различни нужди – жилища, работилници, седалище на религиозен орден, укрепление и кариера. Макар че в наши дни е частично разрушен от земетресения и извличане на каменни блокове, Колизеят остава един от главните символи на Римската империя и нейните инженерни постижения.

Амфитеатърът на Флавиите е една от най-внушителните сгради в историята – внушителна с вида си, с хората, които е погубила, с това, което е оставила зад себе си – спомена за една велика империя.

За Колизея Беда Достопочтени (672–735 г.) пише: