Roma Therma

Римски терми

Забележителните руини на римските терми (бани) на Одесос (днешна Варна), впечатляват със своята големина и изобретателността на римските архитекти.

Римските терми се намират в югоизточната част на Варна, в близост до пристанището, и са сред най-запазените архитектурни паметници от античния период в България. Изградени са през Римската епоха, към края на 2. век и са функционирали до края на 3. век. Те представляват най-голямата римска баня на Балканите и четвъртата по големина в Европа. Сравнително добре запазените стени очертават внушителна постройка, вдигната на повече от 7 хил. кв. м. площ и ориентирана спрямо посоките на света. Запазените зидове са изградени от тухли и камъни и на места достигат 22 м височина.

Център на обществения живот

Баните са имали важна социална функция в Римската империя, като изключение не правят и тези в древния Одесос, който от 15 г. пр. Хр. е част от Римската империя в провинция Мизия. Независимо от това, че запазва известна самостоятелност (като правото да сече свои монети и да няма римски гарнизон), като главно пристанище на провинцията градът е бил силно повлиян от римската култура. Термите са били не само място за къпане, но и център на обществен живот. Те принадлежат към типа “малки императорски терми”. Основните къпални са 3: „frigidarium“ – помещение за къпане със студена вода, „tepidarium„– помещение за къпане с хладка (топла) вода, „caldarium“ – помещение за къпане с гореща вода. Разположени са по мислената ос, деляща сградата на източна и западна части. Главните входове на баните са в източния и западния край на северната фасада. По три каменни стъпала се слиза в източното и западното предверия – „vestibuli“. Следват ги източната и западна съблекални – „apoditeria“ едни от най-големите помещения в сградата след залата за срещи, спорт и др. (basilica thermarum). Тук посетителите са оставяли на съхранение при придружаващите си роби или при определения за това персонал – „capsarii“ дрехите и ценностите си. Съблекалните били и своеобразни клубове, в които посетителите прекарвали част от своето време преди или след къпането, в дискусии по обществени въпроси.

Древни „спа салони“

Съобразявайки се с канона, римският архитект Витрувий препоръчва топлите помещения в баните да са с южно изложение. Строителите на термите в Одесос също разполагат в южната част на сградата отопляваните помещенията за къпане с гореща и топла вода. За процедурите в потилните (sudatorii) e бил нужен изключително горещ въздух. В следващите малки помещения температурите на въздуха и водата постепенно спадат. Възможно е това да са били малки „tepidarii“. Ако в сградата не е имало специални зали за обмазване с лечебни и ароматни балсами и масажиране на телата на посетителите – „unctorii“, за триене – „destrictоrii“, това е ставало в посочените две помещения

Уникална е отоплителната система на баните. Тя е свързана с двойния под и специалните кухини, отвеждащи топлия въздух до върха на зданието, полувкопана в терена, който има подходящата денивелация в южна посока. Включвала е южната, обслужваща галерия – „praefurnium“, шест огнища – „fornicis“, две котелни помещения, шест отвори за тяга и четири комина. Тоалетната – „latrina“ е била разположена в югозападния ъгъл на западната външна галерия. Достъп към нея е бил откъм улицата, през самостоятелно преддверие с двукрила врата. Малките помещения – източно, западно и северно около сградата са били гостилници, малки магазинчета за “всичко за къпане” и за ”приятното прекарване в банята”, както и бордеи.

Construction worker with tablet computer, Fast Forward Commercial Excellence

Имате въпроси за нас и продуктите ни?

Свържете се с нас и ще Ви помогнем!

Имате ли нужда от още помощ?

Искате персонална оферта?

Свържете се с нашите търговски представители!

Търсене на дистрибутор

Намерете най-близкия до вас дистрибутор

Абониране за бюлетин

Не пропускайте последните новини от нас

Още в блога ни