Ротонда „Свети Георги“

Църквата-ротонда „Свети Георги“ е най-старият архитектурен паметник в София и е единствената запазена до покрив постройка, датираща от времето на Римската империя.

Дългата история

Изградена е в момента на разцвет на Сердика като един от най-големите и значими римски градове на Балканския полуостров. Това е времето, когато император Константин Велики е избирал между нея и Константинопол столица на новата империя. Той многократно е пребивавал в селището, поради което му приписват фразата „Сердика – моят Рим“.

Ротонда „Свети Георги“ — © svetimesta.com

Строителството на сградата започва в началото на IV век, като от самото начало сградата е била култова, вероятно мартирион – сграда, в която са положени мощите на светец. След Миланския едикт (313 г.), с който император Константин Велики обявява християнството за равноправна религия в Римската империя, Ротондата е била превърната в баптистерий поради масовите християнски покръствания. През VI в. при управлението на император Юстиниан I Велики (527-565 г.) Ротондата от баптистерий е била превърната в църква. От тогава датира и първата антична живопис. От същото време се предполага, че църквата носи името на Св. Великомъченик Георги, загинал при гоненията в Мала Азия през III век при император Диоклециан (284-305 г.). По това време подвигът на светеца мъченик бил доста пресен. С Ротондата е свързан един от църковните събори – Сердикийският през 343 г. В този събор взели участие множество епископи от тогавашния източен и западен християнски свят. Съборът потвърдил Никейския символ на вярата, оправдал св. Атанасий Александрийски и низвергнал последователите на арианската ерес.

Ротондата е част от голям култов архитектурен комплекс, който в епохата на средновековието (IX – XIV век) не веднъж е бил подлаган на преустройства, свързани предимно с неговата централна част – ротондата. В антична Сердика и средновековния Средец тя е била християнски храм, а в ХVI век е била превърната от турците в джамия.

Изумителната сложна постройка

Постройката е разгъната от запад към изток, като на запад започва с голямо входно предверие, което на север и на юг завършва с полукръгли абсиди. Днес тази част липсва. От запад на изток следва един кръстовиден вестибюл (преддверие). Четири едри пиластри, изградени в четирите ъгъла на вътрешното почти квадратно пространство, подсказват за наличие в миналото на кръстовидно полуцилиндрично сводесто покритие. Третото помещение е триделно преддверие, свързващо се с голяма кръгла постройка – ротондата. Четвъртата част на постройката е наоса-ротонда. Двете странични помещения, които са свързани с нея посредством засводени входове на изток, завършват с абсиди. По този начин заедно с ротондата оформят една типична трикорабна църква. Във връзка с изобразените над входовете новозаветни сцени, изследователите определят, че северният кораб е бил параклис, посветен на Страданията Христови, а южният - на Успението на Божията Майка.

Ротондата е цилиндрична куполна постройка изградена върху квадратна основа. Горната част е оформена като цилиндрично тяло, пробито от осем цилиндрични прозорци. Широка е около 9,50 м. (в диаметър) и висока около 14 м. В общата архитектурна композиция на целия ансамбъл, ротондата е била най-високата и най-внушителна монументална доминанта. Вътрешното пространство е реализирано с простота и едрина на формите и обемите. Квадратното олтарно помещение, четирите симетрично разположени ниши, главния вход на западната стена и няколко издължени прозореца усилват впечатлението на пространствена едрина.

Полукръглите ниши са оформени диагонално симетрично. Източните ниши са по-големи от западните, но последните са по-високи. Формата на източните ниши надвишава полукръга и е подковообразна. В тях са вградени по един полукръгъл малък басейн с радиус 1,40 м. Дъното на басейна е с 50 см по-ниско от пода, а горната му част е 50 см издигната над пода. Подът на ротондата е бил изграден върху стълбчета образуващи т. н. хипокауст. Хипокаустната система се състои от четвъртити стълбчета, изградени от почти квадратни тухли (20 на 30 см големи) на дълбочина 1,35 м под подовата основа, стъпили направо върху земята на разстояние от 50 см до 1 м, отгоре били свързани и образували успоредни аркади. Хипокаустът е вентилационна система построена поради силната подпочвена влага.

Куполът на ротондата е разрушаван два пъти. Основни предположения за това са: земетресение поради сеизмичния район, в който се намира София, ерозия или военните нашествия на вестготите в края на IV в. и хуните през V в., както и през IX в. – при обсадата на хан Крум.

Храм на мнозина

Като действащ храм Ротондата се споменава от Владислав Граматик в разказа му за пренасянето на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир през лятото на 1469 г. В него те са изложени на поклонение в продължение на шест дни. По това време църквата е и митрополитска катедрала, в която се намират мощите и на свети крал Стефан Милутин. В житието на свети Пимен Зографски (XVI в.) също се споменава за църквата, в нея светецът учи иконопис шест години. След това при султан Салим I ротондата е превърната в джамия, наречена Гюл-джамаси. Стенописите били заличени с бяла мазилка и били заменени с растителни мотиви.

След Освобождението на България от османско робство тя е изоставена и занемарена. Едва при смъртта на Александър Батенберг е пригодена за временен мавзолей, в който били поставени тленните му останки, докато бъдат пренесени в специално построения за него мавзолей през 1898 г. През 1915 г. ротондата е изчистена от всичко прибавено в нея при превръщането й в джамия. Съборено е минарето, вътрешната мазилка е премахната и се открива средновековната живопис, състояща се от три пласта.

Макар и силно пострадала от времето и вследствие на небрежност в миналото този храм се е съхранил до наш дни и предизвиква заслужен интерес като образец на древното строителство и християнско изобразително изкуство. След възстановяването на богослужението Ротондата пак изпълнява своята най-важна функция, за която и била построена преди 1600 години – да привежда хората към Бога.