Сградата Монаднок: основите на съвременната архитектура в САЩ

Крайната височина на сградата е определена на 66 м, 16 офисни и един тавански етажи, изградени от лилаво-кафяви тухли. Тя е изчислена така, че да бъде възможно най-икономически изгодна за сграда с носеща конструкция, която изисква дебелина на зида при основата 1,8 м и 46 см на върха. Северната част на Монаднок вероятно е най-високата сграда построена някога, поддържана изцяло от тухлени стени. Въпреки масивния характер на сградата архитектите успяват да постигнат изненадващо открит вид, благодарение на издадените навън еркерни прозорци. В оригиналния план на Рут не се предвидени такива, поради настояването на Брукс за простота на външния дизайн, но Алдис успява да обеди инвеститора, че това ще донесе допълнителни печалби, като еркерните прозорци ще увеличат отдаваната под наем площ. Докато Алдис се води основно от финансови съображения, архитектурата на сградата печели от нежното и поетично вълнообразно движение на прозорците.

Много историци вярват, че северната част на Монаднок е прецедент сред високите офис сгради. Архитектът Луис Съливън в своята автобиография пише за Монаднок:

„Невероятен паметник на тухлената зидария, извисяващ се високо и непоколебимо с финес на линиите и повърхността, пряко устремена към целта си, която оставя у съзерцаващия я и усещането за романтика. Първа по рода си, невероятна архитектурна творба за времето си, време, което изтича само за нощ, оставяйки я да стои като символ, като самотен паметник, маркиращ висините, които може да достигне зидарската конструкция при търговските сгради.“

Окуражен от успеха на северната част на сградата, братът на Брукс, Шепърд, купува парцела от южната страна на Монаднок. Алдис препоръчва за разширението на сградата архитектурното бюро Холабърд и Рош (Holabird & Roche). Южното крило следва основната линия на структурата и визията на северната част, като и тук на фасадата се запазва вълнообразното движение чрез използването на издадени еркерни прозорци, което предлага повече светлина и по-голямо офисно пространство. Разликата между двете фасади идва от редуването на два елемента от еркерните прозорци, с един леко вдлъбнат в равнината на стената при южната, за разлика от северната където имаме редуване на един еркерен издаден прозорец и един в равнината на стената. Така плавното вълнообразно движение на север, засилва интензитета си на юг.

Половината от южното крило е построено със същата конструкция като северното, но най-южната четвъртина от сградата е изцяло подсилена със стоманена конструкция, като повечето от небостъргачите след нея. По този начин то излиза с 15% по-евтино, разполага с 15% повече офисна площ, и има тегло с 15% по-ниско от северното.

Южната част от сградата има 17 офисни етажа, като последния съвпада с таванския етаж на северната половина и така няма разлика със височината. Разликата се наблюдава във фасадата при оформлението на последните два етажа. 16-тият етаж при южното крило е оформен с прозорци, разделени с колони, и завършващи с арка, докато при северното крило прозорците са правоъгълни и ясно врязани във фасадата. Последният етаж на южната сграда е оформен с голям корниз с класически детайли. Конзолите на корниза разделят прозорците и са със същата височина като тях.

Вътрешното оформление на сградата за разлика от външното е богато на декорации. Подовете са настлани с мозайка от керамични плочки, стълбищата са с богата украса, а стените са покрити с мрамор и корнизи от червен дъб. На горните етажи стълбищата са направени от желязо с бронзово покритие, а на приземния от алуминий – скъп и екзотичен материал за това време, използван тук за първи път в строителството.