Church Hagia Sophia in Istanbul

Църквата "Света София", Константинопол

„Света София“ или "Църква на светата Премъдрост Божия" е монументална обществена сграда, намираща се днес в Истанбул, Турция.

Църквата служи дълги години като християнска катедрала, а по-късно като една от главните джамии на Константинопол. След разпадането на Османската империя правителството на Турция секуларизира сградата през 1934 г. и от следващата година тя функционира като музей.

Най-големият храм в Древността - бързо построен

Първоначално построена през 360 г., църквата е разрушавана на 2 пъти при обществени безредици, като съвременната сграда е построена в периода 532-537 г. при император Юстиниан I по проект на Исидор от Милет и Антимий от Трал, известни по онова време теоретици в архитектурата и математиката. Императорът им поставя много амбициозната задача да се създаде най-големият и велик храм в историята. За целта не са пестени никакви средства и църквата е завършена в изключително кратък срок под зоркия контрол на самия Юстиниан.

Най-скъпите материали за най-впечатляващата църква

Използвани са ценни материали от територията на цялата империя. Цялата вътрешност на църквата е облицована със златни мозайки и скъпи видове мрамор. Много от мраморните колони са докарани от стари езически храмове от антични градове в Мала Азия. Строежът ѝ изпразва имперската хазна. Впечатляващо инженерно постижение за времето си, „Света София“ в продължение на хилядолетие, до построяването на Севилската катедрала през 1520 г., е най-голямата църква в света, а днес е четвъртата по площ. При осветяването на църквата на 27 декември 537 г. според преданието Юстиниан изрича думите „Соломоне, аз те надминах!“, имайки предвид Храма на Соломон в Йерусалим. Смятана за най-яркия образец на византийската архитектура, тя оказва значително влияние и върху монументалната архитектура през Османската епоха. 

От къде идва името ѝ?

Въпреки че обикновено е наричана просто „Света София“, църквата не е посветена на римската мъченица София, а на светата Премъдрост Божия, божествената страна на Исус Христос, която е и един от ипостасите на Светата Троица. По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия в тялото на Христос.

Разрушения и промени

След нашествието на кръстоносците през 1204 г. църквата е плячкосана и много ценни предмети с религиозно и историческо значение са унищожени или откраднати. Разрушени са златните и сребърни обкови на иконостаса и вратите, а самият храм е поруган. В периода на Латинската империя (1204-1261 г.) в църквата се е изпълнявал католически обред.

След превземането на Константинопол от турците през 1453 г. църквата е превърната в джамия и във вътрешността ѝ са направени промени, поетапно са построени и 4 минарета в ъглите ѝ, а през 16 в. османският архитект Синан достроява допълнителни странични контрафорси, които подобряват стабилността на постройката. В средата на 19 в. на швейцарците братя Фосати е възложено да реставрират и ремонтират джамията. В този период е достроен минбар и са окачени кръглите дървени панели с имената на пророка Мохамед и първите халифи.

Църквата архитектурно чудо

„Св. София“ е първият типичен пример за византийска архитектура и се счита от много хора за архитектурно чудо.

Основният план на сградата е правоъгълник приблизително 70 м широк и 75 м дълъг. В центъра на източната стена има издадена абсида, вътре полукръгла и тристранна отвън, на запад църквата е предшествана от екзонартекс и от нартекс, които са от по девет кръстовидно сводести ниши. Зад нартекса на юг се намира коридор от три кръстовидно сводести ниши, наречени „преддверието на войните“, където войниците от императорската лична гвардия са изчаквали докато императорът присъствал на службата.

В северния край на нартекса има наподобяваща лабиринт рампа, която се спуска към галериите. От нартекса към нефа се отварят девет огромни врати, централната от които се нарича „Императорските двери“, тъй като се е използвала единствено от императора и неговия антураж. Над централната част на правоъгълната нефа е разположен огромен купол с няколко по-малки полукуполи в източната и западната страна и конхи над апсидата и четирите ъгли. Те покриват централната част на правоъгълната площ на нефа, който е ограден от странични кораби с галерии от горе, минаващи покрай задната страна на църквата над нартекса. Основната опора на купола се осигурява от четири колони с неправилна форма, поставени на квадрат с приблизителна ширина 31 м. на всяка страна. От тези колони се издигат четири големи арки, между които четири пандантива осъществяват прехода от квадрата към леко елипсовидната база на купола. Насоченият по посока изток-запад диаметър на купола е дълъг приблизително 31 м, а този по посока север-юг – приблизително 33 м, с венец, извисяващ се на 56 метра над пода – почти на височината на петнадесететажно здание.

Куполът има четиридесет ребра, които се пресичат във венеца и в основата са разделени от четиридесет прозореца. На изток и запад по-малки двойки допълнителни стълбове поддържат двата големи полукръгли купола, които придават на нефа голямата му дължина, и всеки един от тях е прорязан от дванадесет прозореца – седем в долната и пет в горната част. Между големите стълбове на север и юг четири монолитни колони от камък тип вер-антик поддържат галериите, докато горе шест колони от същия материал носят стените на тампана. В четирите ъгъла на наоса има полукръгли екседри, покрити с конхи, във всяка от които има по две масивни колони от порфир долу и по шест от вер-антик горе. Зад допълнителните стълбове на изток зад източната стена на църквата се издава полукръгла абсида с конха. На север и юг от основните стълбове има паралелни стълбове, които структурно се съединяват с четири главни контрафорса (подпори) на тези страни и консолидират корпуса на църквата. Те разделят страничните кораби и галериите горе на шест големи отделения на всеки етаж, по три от всяка страна, които се съединяват едно с друго посредством големи арки, прехвърлящи се между стълбовете.

Капителите на колоните са уникални и прочути. Те са от няколко различни типа, но всички си приличат по това, че повърхността им е украсена с акантови и палмови листа, които са изрязани толкова надълбоко, че създават впечатление за бяла дантела на тъмен фон. В центъра на колоните е поставен монограф на Юстиниан и Теодора. Обшитият с мед стълб в северозападния ъгъл на северния кораб е свързан с преданието, че тук се е появил веднъж Св. Георги Чудотворец и е придал чудотворна сила на камъка.

За горната облицовка на стълбовете и стените е използвано голямо разнообразие от редки и красиви мрамори. В църквата могат да се намерят и други типове декорация. Най-знаменитият между тях е големият квадрат от „opus Alexandricum“ на подовата настилка към югоизточната част на нефа. Той се състои предимно от окръжности, изработени от гранит, червен и зелен профит и вер-антик.

Някои от мозайките, запазени и до днес

От фигуративните мозайки, украсявали някога нефа на Света София, се е съхранило малко. Най-голямата и най-красивата от тях е оцеляла в конхата на апсидата и на нея са изобразени Девата с Младенеца. От това изображение било снето покривалото на Великденската неделя в 846(5) г. На източната част на обрамчващата апсидата арка има огромна мозайка, изобразяваща архангел Гаврил, съпровождатата фигура на архангел Михаил на противоположната стена днес не съществува с изключение на запазилите се няколко пера от крилата му. И двете мозайки датират от последните години на IX век.

Други запазени мозайки, които могат да се видят и днес, са на императорски двойки с изображение на Христос между тях – императрица Зоя и третият и съпруг Константин IX Мономах, Йоан II Комнин и Ирина, а техният син е изобразен на тесен панел до тях на страничната стена. Има запазени и още две мозайки, на които има изобразени императори – едната е на император Лъв VI Философ, който коленичи пред трон, на който е изобразен Христос, а на другата е представена Богородица с Младенеца, седнала на трон, от едната й страна е изобразен император Константин Велики, който поднася на Богородица заграден със стени град, представляващ Константинопол, а от другата й страна е император Юстиниан I, който ѝ поднася модел на църква символизираща „Света София“. Последната от изброените мозайки се датира от X век и се предполага, че е била поръчана от Василий II Българоубиец.

Две основни религии на едно място

„Св. София“ оказва сериозно влияние в развитието на архитектурата. Това важи особено за православните храмове и до ден днешен. Много от джамиите в Истанбул и цялата Османска империя, построени от Синан и негови ученици, следват основния план на „Св. София“ - Шехзаде джамия, Сюлейман джамия, Султан Ахмед джамия (Синята джамия) и др. След обявяването на „Света София“ за музей доста от съществуващите мозайки са разкрити наново, но са запазени и ислямските промени. Така посетителите ѝ могат да видят култовите сгради на две от основните религии в света вплетени в едно.

Construction worker with tablet computer, Fast Forward Commercial Excellence

Имате въпроси за нас и продуктите ни?

Свържете се с нас и ще Ви помогнем!

Имате ли нужда от още помощ?

Искате персонална оферта?

Свържете се с нашите търговски представители!

Търсене на дистрибутор

Намерете най-близкия до вас дистрибутор

Абониране за бюлетин

Не пропускайте последните новини от нас

Още в блога ни