Versailles

Версайски дворец – разцветът на френския абсолютизъм

Версайският дворец, или просто Версай, е резиденция на френските крале, намираща се на 20 км от Париж.

Версайският дворец е най-значителният архитектурен паметник на френския абсолютизъм. В резиденцията на френския крал държавната идея има недвусмислен и безспорен превес. Версай не просто служи за резиденция, но и е замислен като архитектурен паметник, в който новият стил на живот и светогледът трябва да намерят най-пълен и ясен израз.
 
Строежът на Версай не е дело само на архитекти, но и на техници – строители и инженери. Налага се да се пресушават блата, да се прокарват пътища, да се докара вода за басейните – във всичко това намират приложение постиженията на 17 век.

Изграждането

Дворец
Версайски дворец

Луи XIII пръв от френските крале бива запленен от мястото, като първоначално се наслаждава на лова в горите, заобикалящи селото, и решава през 1624 г. да построи ловна хижа в местността. Осем години по-късно той придобива собственост върху селището, събаря вилата и построява дворец изграден от тухли и дялани камъни, който да подхожда на кралското семейство. Тази сграда става центърът, около който се изгражда по време на наследникът му Луи XIV, Кралят Слънце познатия ни днес дворец.

Наследяване от Луи XIV

Първоначално младият Луи XIV използва Версай като допълнение към основната си резиденция в Сен Жермен ан Ле. Стремежът да затвърди едноличната си власт свързва и избора на местата, където да устрои съществуването си. Жилището е скромно, но интересът на младия крал е насочен към градините, които баща му е очертал в едри щрихи – оформена е оста изток-запад в перспективата на замъка, а с изкопаването на басейни е започнато отводняването на блата. Скулптурните ваяния и играта на водоскоците оживяват творенията на бележития майстор на градинското изкуство Андре Льо Нотър.

В началото на управлението си суверенът почти не прави промени по замъка. Само възлага на първия си архитект Луи Льо Во да добави няколко постройки за прислугата и да преустрои апартаментите. Колбер напразно се опитва да съсредоточи вниманието на краля върху завършването на Лувъра – единствено достоен да го прославя, но Луи XIV е отправил поглед към Версай. Военните успехи още повече го насърчават да се отдаде на независимостта и удоволствието от съзиданието. Льо Во започва строежа през 1668 г. Изграждането на двореца следва ритъма на победите. А през 1682, Луи XIV, решава да премести двора и Версай става център на Френската държава. Дворцовият живот се съсредоточава върху великолепието на кралското семейство, придворните и техния светски живот. По този начин благородниците могат да се откажат от своето влияние и да зависят изцяло от субсидиите и подаръците на краля. Вместо за власт, те се състезават за честта, кой да носи масичката за храна на краля или кой да го придружава към леглото му за сън. Луи има няколко причини за изграждането на Версайския комплекс. Първата е, че той ненавижда Париж. Спомените от детството му за Фрондата (въстание на френските благородници), когато бунтовниците задържат него и семейството му, не го напускат никога. Затова той решава да построи своя резиденция извън Париж, откъдето да може да наблюдава цялата страна. Версай още показва и великолепието на кралския двор и служи за спокойни преговори с чужди пратеници.

В центъра на Версай

Кралският дворец е център на целия архитектурен план на Версай. Непосредствено до двореца опира почетен двор, пред който е разположен втори по-открит двор. От площада пред двореца се разклоняват ветрилообразно три пътя, средният от които води към Париж. От двете страни на тези проспекти е разположен град Версай с неговата мрежа от улици и площади. От двореца погледът обхваща трите радиално прокарани улици – това са като че ли трима пратеници устремени към различни краища на държавата. Ниските конюшни на площада не закриват тези проспекти, още повече че дворецът се издига малко над своята околност.

Галерията на огледалата: светлина и разкош в двореца

Галерия
Галерията на огледалата

Средната част на двореца образува по план буквата „П“. За негов център служи спалнята на краля, чиито прозорци гледат към квадратен двор. Тук дворяните се събирали за сутрешното ставане на краля. За да стигнат до спалнята трябвало да минат през редица богато украсени парадни зали. През 1678 г. Нимвегенския мирен договор слага край на холандската война и във Версай вече се усеща липсата на просторна галерия, която да свързва апартаментите на краля и кралицата, да приема армията от придворни и с подобаващо великолепие да обслужва славата на владетеля. Тогава на мястото на старата висока тераса на Льо Во новият архитект, Мансар проектира "Галерията на огледалата". Тя е дълга 79 метра и има богато изписан свод, на прозорците от едната страна отговарят огледалата на отсрещната страна. Тя впечатлила дори венецианския посланик, свидетел на едно празненство.

„В голямата галерия запалиха хиляди светлини и те се отразиха в огледалата, които покриват стените и в брилянтите на кавалерите и дамите. Беше по светло от ден. Всичко блестеше в красота и величие като в някакъв сън или в омагьосано царство“.

Нови промени по сградата

Мансар преработва и фасадата към двора, но запазва чертите на архитектурата от началото на 17 век – редуване на тухли с дялан камък и островърхи покриви. Парковата фасада също е променена. Долният и цокълен етаж е обработен с рустика, вторият е разчленен от пиластри и ритмично издаващи се портици, а горният етаж с малки прозорци образува атика. Строго хоризонталният покрив на двореца дразнел съвременниците, свикнали със стръмните френски покриви. Злите езици говорели, че дворецът приличал на сграда, чийто най-горен етаж е изгорял. Затова пък източената в дължина фасада позволявала дворецът да се свърже по добре с парка и целия ансамбъл.

Паркът – 3 км от комплекса

Парк
Парка на двореца

Версайският парк е неразривно свързан с дворцовия комплекс. Особената му красота се състои в широката обозримост. От горната тераса на двореца, откъдето кралят обичал да го съзерцава, паркът се разкрива с цялата си красота и правилност на плана. Непосредствено пред двореца има два блестящи като огледало басейна. За разлика от двореца, който има претрупан с украса интериор, в парка доминират чистите и ясни форми. От главната тераса паркът се спуска плавно в три посоки.

Вляво от двореца за Оранжерията води стълба със сто стъпала, в далечината изгледът се затваря от водните маси на Швейцарското езеро. Оттук дворецът с неговите издадени части и замислената навярно от самия Льо Норт, оранжерия с прости форми на арките и на рустиката представлява особено красива гледка. Вдясно oт главната тераса минава сенчеста алея към басейна на Дракона и към фонтана на Нептун. Най-важната част от парка е съсредоточена по протежение на излизащата от двореца главна ос, която е продължение на улицата от Версай към Париж. От главната тераса една стълба слиза към фонтана на Латона, свързан посредством обрамчената с дървета кралска алея с водоскока на Аполон, завършекът на този ансамбъл е големият канал, който почти се слива с хоризонта. Целият парк се простира на дължина от около 3 километра. В летните вечери слънцето залязва в големия канал като в картините на Лорен.

Склуптурите легенди

Скулптура
Скулптурни произведения в двореца

Версайският дворец се оживявал не само от шумното, блестящо множество на придворните обитатели на двореца, а и от използваните в особено широки мащаби скулптурни произведения за украса на ансамбъла. Тук на всяка крачка се срещат статуи, херми и вази с релефи. Прославата на краля, приел прозвището крал – слънце, тук се превръща в прослава на младостта и красотата на бог Аполон, ту почиващ сред нимфи в прохладна пещера, ту излизащ на колесница от водата.

Следващите наследници и доразвиването на паласа

След смъртта на Луи XIV, на френския престол се възкачва неговият внук Луи XV. По време на неговото управление се построяват няколко апартамента, сред които 2 апартамента за дофина, апартамента на Дамите и апартамента на Мадам Дю Бари, една от най-известните любовници на краля. От време на неговото управление са също и операта и Малкия трианон, малък дворец в парка на Версай, построен по настояване на друга метреса на Луи XV, Мадам дьо Помпадур.

При управлението на Луи XVI, основно се завършват проекти, останали от неговите предшественици. Негов принос е декорирането на апартамента на кралицата за Мария-Антоанета и „salon des jeux“ в апартамента на краля.

Превръщане в музей - новите функции на двореца

На 5 октомври 1789 ядосана тълпа жени от парижката долна класа, подтикнати от революционерите, се устремяват към Версай, където живеело кралското семейство. През нощта проникват в замъка и се опитват да убият кралица Мария-Антоанета, която със своя лекомислен начин на живот символизирала до голяма степен омразата към Стария Режим. На следващия ден кралят и семейството му биват заведени от тълпата обратно в Париж, в двореца Тюйлери. Версай е запечатан, а в последствие превърнат в музей. По времето на Наполеон статутът му се променя, музеят е затворен, а дворецът отново става резиденция, този път имперска. От 1833 година Версай отново е превърнат в музей, посветен на френската история. Въпреки че е превърнат в музей, дворецът и до днес служи за държавни и политически цели. В него са подписвани няколко международни договора, най-известният от които е Версайският мирен договор от 1919 г., с който се слага край на Първата световна война. В огледалната зала на двореца и до днес заседават Сената и Народното събрание на Франция по въпроси свързани с преразглеждане или изменение на Френската конституция, една традиция от времето на обнародването на конституцията от 1875 г.

Construction worker with tablet computer, Fast Forward Commercial Excellence

Имате въпроси за нас и продуктите ни?

Свържете се с нас и ще Ви помогнем!

Имате ли нужда от още помощ?

Искате персонална оферта?

Свържете се с нашите търговски представители!

Търсене на дистрибутор

Намерете най-близкия до вас дистрибутор

Абониране за бюлетин

Не пропускайте последните новини от нас

Още в блога ни